Сигурно не изглеждах по-добре от него, но аз имах дом, а той не. Но кой знае, не го познавам, възможно е той да си мисли за мен това което аз за него. Може и той като мен да е бездомник за нощ. Случва ми се понякога, забравям пътя към дома си и си го припомням по-късно. За нощ всичко ми е еднакво чуждо и еднакво близко, всички улици ми се струва, че водят към къщи, всички жени приличат на съпругата ми, независимо как изглеждат, как се обличат и в какъв израз има лицето им. Зад всеки прозорец ми се струва, че наднича нещо познато и мило, нещо което чувствам близко и разбираемо само за мен, на всеки простор познавам своя дреха. Възможно е да съм пред дома си и той да ми изглежда като всички останали, възможно е и наистина онова да е моята риза, а светлината която да играе на стъклото да е скрийнсървъра на моят монитор. Всичко е различно, а толкова еднакво и в тази нощ съм бездомник който притежава всичко. Просто има причина да не се прибира. Помня ясно единствено, че съм преживявал подобни нощи и преди, а всичко останало е като съновидение. Някои детаили са по-ярки, но други са по-логични, едните изглеждат по-истински, другите са по-обясними, едните ми се струват по-близки до мен, другите някак се връзват повече с всичко останало........
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=120163
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=120163