-Аз съм птичка, ти не знаеш….-блъсна ръцете ми от себе си, какво й ставаше, харесваше ме, а аз не, че бях полудял по нея, но малко ми оставаше. Огледах се, стори ми се, че чух стъпки. Приятелката й се беше лепнала като бандерол. Голяма досада, пречеше и на двамата, не чувства ли. Отдъхнах, само така ми се е сторило. Сами бяхме на двуместната люлка в парка на станцията. Вчера имаше......
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=117138
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=117138