Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щастливите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откриеш сред дюните на духа, истините които е късно вече да пропилееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. Не е на ниво, не разкарва висналата скука. Но като я споменах, нея – скуката. Тя сама за себе си е развлечение. Гъделичка приятно. Напомня ти, че си толкова пораснал, че онова което радва приличащото на шестгодишно сладурче човечество, теб отегчава. Защото си голям, но не гледаш на порастването си сериозно. Дърт и скапан си, цитирам те. Такъв си, но ти се харесва. Със скуката му – духовната, с отегчението. Раменете ти са малко артистично виснали.......
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=116314
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=116314