Казиното на живота/продължение на Опитвам се да опиша/

Той вижда кула, но си мисли, че вижда жена и това в което са вперени очите му наистина е жена, но той в нея вижда кула и си мисли, че така изглежда жената.

Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, а уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В сънищата си също е уверен.

Не разказвам негов сън, а нещо което му се случи разказвам, по начин който той не разбра.

Тя е съвсем реална. От плът и кръв. Много свежа и със своите слабости. Поет може да рече, че очите й приличат на юли, но те са просто сини. Може да рече, че косите й са самодивски сеновали, храна за всички дихания които препускат в нощта, която никога не свършва, но косите й са просто руси. Не са поетични бълнувания обаче, че в нея по-често се виждаше крепостта и повечето осъзнаваха, че виждат крепост. Самата тя я беше изградила, защото трябваше, а беше способна да го стори. Както вече казах, той също виждаше кула. Висока и стройна кула, но се заблуди, че така изглежда жена и заблудата му попречи, когато жената после му се откри жената, продължи да вижда в нея кулата. Вече покорената.

Какво направи ли?

Куражлия беше......

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=115552