разказ: Дърво на греха

Не понасяше това дърво. Твърде разюздано разтваряше клони, освободено, нескромно. Приличаше на човек който хвърля сянка. Мястото му не беше тук, а в гората. Не пред неговият прозорец. Не да крие чудесата които му откриваше слънцето. Пищно – да, пищно, беше. Само за себе си, прекрасно, но пречеше. Задушаваше зрението му. Правеше стаята му да изглежда по-малка. Не, не го понасяше. Лете криеше от жеги, но това могат да свършат и щорите, но да бъдат вдигнати винаги, за да се открие панорамата. Чуруликаше, довеждаше до полуда. Колко птици събираше, знаеше изглежда само Господ, но вероятно и Той си запушваше ушите да заспи......

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=114164