разказ: Две грешни хубавици

Вехнеше, не беше честно. По-скоро ми беше приятелка отколкото майка. Най-добрата приятелка. Затворено момиче с което никога не съм се сближавала от приятелска компания каквато никога не съм имала за дълго. И двете пътуваме. За година – две, тук. За година – две, там. Така пораснах, а тя така се пропиля. Обличаше се с паяжина. Такова чувство имах. Ако си мислите, че счетоводителките са секси, трябва да видите нея. Ще се разубедите. Графика с размазани контури. Не смееше да се засмее силно. Обличаше се как й падне. Казвах й всичко, тя малко. Изслушваше ме, аз обикновено нея не. Един ръст бяхме......

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=113548