Забременя от поглед. Рядко се случва. Повече не се срещнаха, това често се случва. За части от секундата стана. Гъста мъгла над непознати планети бяха очите му. Изчезнаха зад придошлите в автобуса талази хора. Тя не разбра какво е станало с нея. Почувства лек светомаеж. Забрави за него. Вече ме имаше, развивах се в съзнанието й, растях. Много неща не разбирах и трябваше да я питам, а тя да ми ги обяснява. Не беше наясно, че въпросите й задавам аз. На много от тях нямаше и задоволителен отговор. Учудваше се, че е приела отговорите без да се запита за тях. Изпитваше често усещането, че поглежда за пръв път и така беше. Чрез мен тя поглеждаше за пръв път към много от нещата които беше свикнала. Имаше нужда от мен. Самотна беше. Забързаният живот не й позволяваше да си го помисли. Тя си имаше други деца. Истински от плът и кръв. Откакто се появих, забеляза колко са големи. Загуби част от чувството си за покровителство над тях и сама изпита нужда от покровителство над себе си. Струваше й се, че ги обиква повече. Но истината беше, че към нейната обич се прибави и моята, а тя беше различна. Нощем кошмарите й ме преследваха и се опитваха да ме разкъсат. Денем бързо усвоявах материала. За седмица се научих да работя с Ексел да правя двойно счетоводство и да прикривам приходи. Беше ми забавно, стана забавно и на нея. Възвърна свежест. Смееше се често. Сияеше. Стана привлекателна. Появиха се ухажори. Ревнувах я, разбира се, а тя не можеше да си позволи пред мен да се подаде на изкушението.......
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=113211
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=113211
Възхищавам ти се как можеш да пишеш всеки ден по един, че даже и по два разказа и да са толкова емоционални