разказ: Зад аватара

Той сърфираше на няколко места. Тя сърфираше на няколко. Срещаха се на едно и това място отбягваха когато не искаха да се срещат. Див интелектуален танц до зори беше често. Често на зазоряване й се привиждаше, че вървят край ботаническа градина на морски бряг, тя държи в едната си ръка обувките си на високи токчета, а в другата неговата ръка. Плискаше лицето си, за да разкара видението. Уморена слизаше и запалваше колата. Нарушаваше правила и отговаряше злобно на ругатните. Иначе изглеждаше толкова миловидна. Крехко врабче с тъмно руса коса. Малко отнесена понякога. Чаровна усмивка имаше, едно накривено зъбче. Той, аватар неандерталец. Изглежда рисуван от него самият. Някъде тя имаше телефона му. Имаше и колики понякога. Няколко злобливи ухажора. Пренебрегнати. Доста повече бяха тези които и пренебрегнати я обожаваха, но по-самотна я караха да се чувства. Нея обожаваха, лягаха при съпругите си.....

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=112171

Там не съм регистриран, за да оставя коментар, но наистина е хубаво.

ssk написа:Там не съм регистриран, за да оставя коментар, но наистина е хубаво.

Благодаря ти. От все сърце. Тук също ми е радост да получавам коментари. Препратката просто се налага. Имам сериозни причини, а не е единствената причина, че искам да ми бъде посещаван блог.а ми. Тя в действителност е най-маловажната в случая.

Тук много ме радва, защото мястото наистина има дух който ми харесва и се чувствам много добре. Вярвам, сигурен съм, че и посещенията ще станат завидно много. Мястото е страхотно.

Уау... Тази история защо ли ми изглежда адски позната От известно време прекарвам по цели нощи пред компютъра за да си чатя с една дама, която е доста далеч от мен и като прочетох разказа целия настръхнах. Накара ме да се позамисля доста сериозно Непременно ще отделя време да погледна и другите творби в блога ти

Krondev написа:Уау... Тази история защо ли ми изглежда адски позната От известно време прекарвам по цели нощи пред компютъра за да си чатя с една дама, която е доста далеч от мен и като прочетох разказа целия настръхнах. Накара ме да се позамисля доста сериозно Непременно ще отделя време да погледна и другите творби в блога ти

Благодаря ти. На кой ли от нас не се случва това за което говориш. Интернет е и господство на общуването на разстоянието и откриване на други качества, освен видимите черти на които твърде много разчитаме при пълен контакт, а както е казал поета: "най-същественото е невидимо за очите", интернет ни отвори много врати и пътеки към душата, но като всеки пряк път си има и своите опасности. С много болка написах този разказ. Знаех, че макар и личен ще се приеме лично от много, много читатели и се радвам, че се потвърждава.




Благодаря ти от все сърце.