Там
Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.
Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.
Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.
Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.
Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,
там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя.
11.2006
Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.
Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.
Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.
Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.
Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,
там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя.
11.2006