Понякога се боя.....

Понякога се боя: че ще оседлаем космоса без да имаме очи да се погледнем в очите,
ще стегнем пътеките си в изчисления, толкова прецизни, че ще разбиват и изначалният ни порив на цифри. И ще го изгубим.
Ще познаем системата на съществуването и то ще изгуби очарованието на тайната си.
В стремежа си да живеем рационално, ще бъдем по-скоро рационални отколкото живи.
Няма да убием заблудите, нови ще назначим на тяхно място.
Неудовлетворението няма да престане, просто ще е толкова прозрачно и прозаично, че ще спре да ни вдъхновява или прави яростни.
Няма да станем по-добри, макар и по-добре да постъпваме.
Няма да познаем по-добре себе си, макар формулата на това което сме да ни е ясна.
Понякога се боя, че ще заменим цялата природа с автомат.
В грижа за него, ще забравим да се грижим за себе си.
Забравили грижата си, няма да бъдем по-свободни, защото всяка глътка въздух ще е премерена и принадлежи на равновесието в името на всеобщо благо, в което отдавна никой не чувства благина.
Понякога се боя: че това време е настъпило.
Движението ми е по-скоро автоматизъм, отколкото живот.
Представям си ето този свят:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=109344

И още една антиутопия

Моето сърце


За десет години над четиристотин милиарда сърца са произведени в корпорацията ни. Търговската ни марка е достатъчна гаранция за високо качество. Сърцата ни не се развалят и не създават проблеми, точно и отмерено изпълняват функцията си, практически са вечни, тъй като гаранцията им е многократно по-дълга от всеки друг орган в тялото, но хората обичат да ги сменят, защото е модерно и има стил, въпрос на хигиена е сърцето да бъде възможно най-малко амортизирано, смята се, че от това зависи добрата функция на цялото тяло изобщо. Имаме богати клиенти, най-вече жени които подменят сърцето си всяка седмица, според мен напълно излишно, предостатъчно е да се прави веднъж в месеца, а последното нося от четири години. Добре работи, знам, че и не би могло да работи зле. Привързан съм към него, а няма към какво, то е същото като още сто хиляди от партидата. Не знам защо го задържам и ще го сменя не, че се налага, а че е лош признак и показва немарливо отношение към здравето. Просто не бързам, този път ще си позволя сърце с екстри. Скъпо, такова каквото търпи нестандартни усещания. Каквото обикновен потребител като мен рядко си позволява. Сърце което бие учестено, прави го на неравни интервали.........

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=20105

И още една антиутопия

Защо ни е душа когато

Тя не обичаше приказки, тя ги разказваше.
Пращяха старите й кости. Цепеше дърва и псуваше на влашки. Палеше огнището и правеше магически гозби. Чувах заклинанията й, но запитах ли я подгонваше ме из двора и ме замерваше с каквото и под ръка падне, а яка, понякога ме и уцелваше и звездички играеха пред очите ми, но се смеех. Да ме догони при стоте си и отгоре килограма и деветдесетте си и отгоре години беше невъзможно.......

Целият разказ е тук:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=82196

Местя в новонаправенето лично творчество.