Моята страна
Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.
Димитър Пантелеев
Отечество любезно, как хубаво си ти
Отечество любезно,как хубаво си Ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед новий, по- нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земя пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
На изтока светлика, на юга аромата.
Горите ти са пълни с хармония и хлад,
Долините със трендафил, гърдите с благодат!
Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата?
Иван Вазов
И моето любимо:
Родина
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
Пейо Яворов
Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.
Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.
Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.
Димитър Пантелеев
Отечество любезно, как хубаво си ти
Отечество любезно,как хубаво си Ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед новий, по- нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земя пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
На изтока светлика, на юга аромата.
Горите ти са пълни с хармония и хлад,
Долините със трендафил, гърдите с благодат!
Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата?
Иван Вазов
И моето любимо:
Родина
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
Пейо Яворов