разказ: Романтици

Тринадесет години се готвех да го напусна. Когато поставях подписа си до неговият си мислех за това, че ще го напусна. Когато в една обща прегръдка се сляхме, аз, той и новородената ни дъщеря си мислех за това, че ще го напусна. Мислех си и когато се унасях доволна от ласките му, че въпреки това ще го напусна. Мислех си го и когато закъсняваше и когато идваше на време. Когато излизаше на бира с приятели и когато не излизаше. Когато му гостуваха и когато ходехме на гости........


Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=112834

Невероятен разказ Още като прочетох "Зад аватара" ме спечели като фен, но с тази определено се затвърди. Наистина много заинтригуващ разказ с изненадваща развръзка

Благодаря ти
Натрупаха ми се доста "интернет" - истории. Дори и днес ще пусна такава. Като препускащ юзър вече пет години събрах много, много впечатления. И макар голяма част от тези истории свършват тъжно, самият факт, че още сърфирам, още по-усмихнат от някога, по-жизнен, изпълнен със сили, е доказателство, че тъжното в историите ми е по-скоро едно предупреждение за нещо възможно, но малко вероятно. И все пак хубаво е да се напише, защото по-добре написана приказка, отколкото изживяна история.

Благодаря ти от все сърце.