разказ: Жигосани сърца

След втората ни нощ ме арестуваха. Символ на детството ми остана. И свободата. Сънувах я като врата през която момчето преминава за да се превърне в мъж. Не бях ги направил кой знае какви. Поне тогава, не. Виждах усмивката й и с гърба си. Чувствах я като пръсти по раменете. Играещи си пръсти, танцуващи чевръсти крадци на мисли. Бъркаше в съзнанието ми като в джоб, откриваше нещо забравено и за мен самият. Нямаше и петнадесет. Истинското й име не знаех. Натисках се с нейни приятелки. Тя бледнееше беше като тяхна сянка. Те имаха големи бюстове и носиха дълбоки деколтета. Те се смееха като жени и се мислеха за пораснали. Тя не слагаше грим, нито си правеше фризура. Винаги ми е приличала на стебло. Крехко стебло. Не разбирах стиховете й. Дразнил съм се често от нея. Никога нямаше да научи какво иска. Искаше ли изобщо нещо.......

Целият разказ:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=111792