В близките дни на 8-ми февруари ще се отбележат 95 години от победата на българските войски при Булаир през "Балканската война" !
-Защо ще пиша за това ?
Дивизията,която побеждава турските войски там е 7-ма рилска пехотна дивизия,като 3 от полковите й бригади биват чисто самоковски,а 7-ми артилерийски полк който изиграва решаваща роля в битката също е попълнен със самоковци
Та сега да разкажа на кратко за битката при Булаир !
На 8-ми февруари 1913 година,турският Булаирски корпус атакува 7-ма пехотна Рилска дивизия с цел да я разгроми и да се съедини с други турски части от Шаркьой.
В същия ден 27-ма Низамска дивизия настъпва в гъсти редици,подпомогната от голямокалибрените оръдия на турският кръстосвач "Месудие" срещу 13-ти пехотен полк,но били посрещнати от нашия пехотен и артилерийски огън,като се превъщат в тълпа и бойните им действия не успяват !
Турците обаче не се отказват!
Насочват главния удар срещу 22-ри Тракийски полк от нашата Рилска дивизия.В този полк също е имало много самоковци и хора от селата край града ни.
Времето е било мъгливо и много студено.Турците предприели атака в точно такъв момент в който мъглата се е вдигала и вместо да видят идващите от Шаркьой,видели устремено налитащите български войници и офицери от 22,23 и 49-ти пехотни полково,които с мощна атака,с "УРА" и "НА НОЖ" обръщат противника в паническо бягство !
Разказва се че именно там турците възприели командата "Напред на нож" като "По пет на нож"!
Велик е нашият войник!
Начело на атаката застава и комнадират на 22-ри Тракийски полк,който със знамете на полка и националният химн "Шуми Марици",изпълняван от военният оркестър,в този критичен момент за изхода на боя,отхвърля противника от добре укрепената позиция на Булаир !
Съотношение на пехотни сили българи-турци било 1 : 10 !
Но преди началото на боя 7-ми артилерийски полк нанасят жесток удар върху турската сган със своите оръдия и това помага изключително много за успешната атака на нож по-късно !
Западните военни анализатори наричат победа при Булаир "заваряне на бутилката,край устата на която са наредени българските топове",топовете на 7-ми артилерийски полк!
След тази победа следват още много при-Шаркьой,след това пада Одрин,но за развоя Балканската война ще пиша друг път
Победа на нашите войници бива толкова славна,че бива удостоена с честа да бъде написан марш в найна чест !
Автор на текста е Найден Андреев, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.
Кървава зора вестява,
страшни боеве за мъст,
рилците са готови,
смело в бой да полетят.
Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.
Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.;
Бурно мятат се вълните,
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците,
гръмогласното “ура! ”=
Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.
Анадолеца съкрушен,
в свойте крепости се скри,
нивга няма да помисли,
да излезе срещу ни.
Информация за написването на поста съм взел от клуба "Кавалери на ордена за Храброст"-Самоков,Уикипедия и бойнаслава.нет
-Защо ще пиша за това ?
Дивизията,която побеждава турските войски там е 7-ма рилска пехотна дивизия,като 3 от полковите й бригади биват чисто самоковски,а 7-ми артилерийски полк който изиграва решаваща роля в битката също е попълнен със самоковци
Та сега да разкажа на кратко за битката при Булаир !
На 8-ми февруари 1913 година,турският Булаирски корпус атакува 7-ма пехотна Рилска дивизия с цел да я разгроми и да се съедини с други турски части от Шаркьой.
В същия ден 27-ма Низамска дивизия настъпва в гъсти редици,подпомогната от голямокалибрените оръдия на турският кръстосвач "Месудие" срещу 13-ти пехотен полк,но били посрещнати от нашия пехотен и артилерийски огън,като се превъщат в тълпа и бойните им действия не успяват !
Турците обаче не се отказват!
Насочват главния удар срещу 22-ри Тракийски полк от нашата Рилска дивизия.В този полк също е имало много самоковци и хора от селата край града ни.
Времето е било мъгливо и много студено.Турците предприели атака в точно такъв момент в който мъглата се е вдигала и вместо да видят идващите от Шаркьой,видели устремено налитащите български войници и офицери от 22,23 и 49-ти пехотни полково,които с мощна атака,с "УРА" и "НА НОЖ" обръщат противника в паническо бягство !
Разказва се че именно там турците възприели командата "Напред на нож" като "По пет на нож"!
Велик е нашият войник!
Начело на атаката застава и комнадират на 22-ри Тракийски полк,който със знамете на полка и националният химн "Шуми Марици",изпълняван от военният оркестър,в този критичен момент за изхода на боя,отхвърля противника от добре укрепената позиция на Булаир !
Съотношение на пехотни сили българи-турци било 1 : 10 !
Но преди началото на боя 7-ми артилерийски полк нанасят жесток удар върху турската сган със своите оръдия и това помага изключително много за успешната атака на нож по-късно !
Западните военни анализатори наричат победа при Булаир "заваряне на бутилката,край устата на която са наредени българските топове",топовете на 7-ми артилерийски полк!
След тази победа следват още много при-Шаркьой,след това пада Одрин,но за развоя Балканската война ще пиша друг път
Победа на нашите войници бива толкова славна,че бива удостоена с честа да бъде написан марш в найна чест !
Автор на текста е Найден Андреев, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.
Кървава зора вестява,
страшни боеве за мъст,
рилците са готови,
смело в бой да полетят.
Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.
Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.;
Бурно мятат се вълните,
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците,
гръмогласното “ура! ”=
Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.
Анадолеца съкрушен,
в свойте крепости се скри,
нивга няма да помисли,
да излезе срещу ни.
Информация за написването на поста съм взел от клуба "Кавалери на ордена за Храброст"-Самоков,Уикипедия и бойнаслава.нет