Предчувствах неприятности. Щях да си глътна езика като я видях. Как е преминала през целият квартал в този вид. Почти полунощ е. Изстрелите започват от десет и половина. Бронираните полицейски коли се оттеглят малко по-рано, а снайперистите от спец–службите по това време са слезли от покривите и шмъркат „лунни кристали” заедно със сводниците.
- Скъпа! – изстенах.
- Ама какво има? Възползвах се от промоцията.
Погледа й е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде.
- Ти си гола!
- Не съм!
Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало.
- Гледа ти се лехата.
Как пък ми хрумна това „леха”. Тя се засмя, аз едва не се разплаках.
- Е, и пъпа някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са скандализирали. Ами фереджетата?
- Остави сега фереджетата.
- Между другото, искам да ми купиш. Костюмът е завършен, ако сложа фередже, но парите ми стигнаха дотук.
- Значи липсва ти само фередже?
- Да. Фередже.
- С фередже и гола…
- Леха. – завърши мисълта ми.
- Да. Гола леха и задни части. – иронично го казах, но едва ли го осъзна – Ама забелязвам, че си и боса. Ботуши не трябват ли?
- Ще взема старите на дъщерята. Тя не ги слага, а са съвсем запазени.
- Хубаво решение, но като спомена дъщеря ни. Като те види в този вид… - опитах се да звуча меко.
- Тя утре също ще си купи костюм.
Щях да припадна. Сигурно не съм разбрал. Дано, дано не съм разбрал.
- Имаш предвид… това.
- Да. Точно това. Модно е.
- Разбрах го, но… Спомена костюм… Къде е костюма?
- Не го ли виждаш?
- Ама, ти си гола, скъпа.
- Не съм гола.
- Да, имаш сутиен и наметало.
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=129310
- Скъпа! – изстенах.
- Ама какво има? Възползвах се от промоцията.
Погледа й е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде.
- Ти си гола!
- Не съм!
Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало.
- Гледа ти се лехата.
Как пък ми хрумна това „леха”. Тя се засмя, аз едва не се разплаках.
- Е, и пъпа някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са скандализирали. Ами фереджетата?
- Остави сега фереджетата.
- Между другото, искам да ми купиш. Костюмът е завършен, ако сложа фередже, но парите ми стигнаха дотук.
- Значи липсва ти само фередже?
- Да. Фередже.
- С фередже и гола…
- Леха. – завърши мисълта ми.
- Да. Гола леха и задни части. – иронично го казах, но едва ли го осъзна – Ама забелязвам, че си и боса. Ботуши не трябват ли?
- Ще взема старите на дъщерята. Тя не ги слага, а са съвсем запазени.
- Хубаво решение, но като спомена дъщеря ни. Като те види в този вид… - опитах се да звуча меко.
- Тя утре също ще си купи костюм.
Щях да припадна. Сигурно не съм разбрал. Дано, дано не съм разбрал.
- Имаш предвид… това.
- Да. Точно това. Модно е.
- Разбрах го, но… Спомена костюм… Къде е костюма?
- Не го ли виждаш?
- Ама, ти си гола, скъпа.
- Не съм гола.
- Да, имаш сутиен и наметало.
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=129310