ВЕТРОВЕ СЯХМЕ, ЗА ДА ЖЪНЕМ БУРИ
Според Николай Хайтов драмата на българското отродяване започва с постепенното унищожаване
на моралния кодекс, създаван в продължение на векове. Закърняването на любознателността и
работливостта, размиването на границата между добро и зло, превръщането на двуличието в
инстинктивен рефлекс, "оварваряването" на нравите и моралната деградация са знаковите
прояви на този процес. Потискането на религиозните норми и религиозния морал,
на християнската душевност унищожава нравствените задръжки и отприщва човешките инстинкти,
ликвидирайки страха от опозоряване и осрамотяване, страха от възмездие. Значението на
религията за Николай Хайтов е в простите думи на един прабългарски надпис: "Ние вярвахме на
византийците, те ни сториха зло, но Бог вижда". С други думи, докато човек се съобразява с
Божията воля, човещината е човещина и злите нагони - потиснати.
Корените на този нравствен срив авторът открива в настъпилата през втората половина на XX
век подмяна на общочовешките, християнските ценности с класово-партийни, в неутрализирането
на облагородяащото влияние на църквата, както и в подмяната на култа към Отечеството с култа
към Комунистическата партия и СССР. Тяхното срутване след 1989г. води до образуване на
духовен вакуум, съпроводен с отпадането на всякакви граници, до непризнаването на друг Бог
освен парата и превръщането на човек в нейно бледо отражение.
(Това е от книгата на Ивайло Христов "Последната битка на Николай Хайтов")
Според Николай Хайтов драмата на българското отродяване започва с постепенното унищожаване
на моралния кодекс, създаван в продължение на векове. Закърняването на любознателността и
работливостта, размиването на границата между добро и зло, превръщането на двуличието в
инстинктивен рефлекс, "оварваряването" на нравите и моралната деградация са знаковите
прояви на този процес. Потискането на религиозните норми и религиозния морал,
на християнската душевност унищожава нравствените задръжки и отприщва човешките инстинкти,
ликвидирайки страха от опозоряване и осрамотяване, страха от възмездие. Значението на
религията за Николай Хайтов е в простите думи на един прабългарски надпис: "Ние вярвахме на
византийците, те ни сториха зло, но Бог вижда". С други думи, докато човек се съобразява с
Божията воля, човещината е човещина и злите нагони - потиснати.
Корените на този нравствен срив авторът открива в настъпилата през втората половина на XX
век подмяна на общочовешките, християнските ценности с класово-партийни, в неутрализирането
на облагородяащото влияние на църквата, както и в подмяната на култа към Отечеството с култа
към Комунистическата партия и СССР. Тяхното срутване след 1989г. води до образуване на
духовен вакуум, съпроводен с отпадането на всякакви граници, до непризнаването на друг Бог
освен парата и превръщането на човек в нейно бледо отражение.
(Това е от книгата на Ивайло Христов "Последната битка на Николай Хайтов")