BULGARIA

    Шест песнички от "drunken_sailor"

    Share

    drunken_sailor
    Активен
    Активен

    Брой мнения : 147
    Registration date : 21.09.2007

    Шест песнички от "drunken_sailor"

    Писане by drunken_sailor on 24.10.07 2:15

    // add by BodyKey

    Събрани от 6 теми и преместени в "Литература" \\

    Завръщането на войника

    Завърши страшната война,
    небето пак сияе.
    И в черно не една жена
    с децата си ридае.

    Напуснах лагера без скръб
    след дълга бойна служба,
    с войнишка раница на гръб,
    богат с тъги и дружба.

    Нарамил празната торба,
    вървях с войнишка крачка.
    Не водих аз с врага борба
    със цел да трупам плячка.

    За Ненси в първите лъчи
    аз мислех с радост тиха,
    за дветей добри очи,
    които ме плениха.

    И ето нашата река
    и мелницата, дето
    притиснах нейната ръка
    със нежност до сърцето.


    И ей ме стигнал у дома,
    пред къщата позната.
    И гледам я, седи сама
    и чака на вратата.

    Избърсах сълзите си аз -
    да плача не умея -
    и с променен нарочно глас
    тъй заговорих с нея:

    - От тоя слънчев летен ден
    ти по-красиво грееш.
    И този момък е блажен,
    за който най милееш.

    Аз нямам грош, но моя край
    спасих от смърт със щика.
    За нощ поне приют ми дай.
    Смили се над войника.

    В очите й изгря за миг
    една сълза голяма:
    - Обичам аз един войник,
    но вест от него няма...

    За мене свят е тоз пагон,
    кокарда и петлици,
    а вкъщи даваме подслон
    на честните войници.

    Но миг! И моите черти
    познала, пламна: - Вили -
    извика тя, - нима си ти?
    Нима се върна, мили?


    Да, туй аз съм, непроменен.
    А ти си още млада.
    И твоята любов за мен
    е най-добра награда.

    Завърши моят път суров,
    а ти ме чакаш верно.
    Макар и беден, с теб, любов,
    съм пак богат безмерно.


    Тя каза: - Имам аз имот.
    Ще стигне той за двама.
    Ще имаме щастлив живот.
    Със тебе бедност няма.

    ...Убива се да прибере
    жетварят ечемика.
    Търговецът за злато мре,
    но мре за чест войника!

    Не му отказвайте приют.
    Той бди с осанка строга
    за своя край във дни на смут,
    в минути на тревога.


    Превод: Владимир Свинтила

    ***

    ФИНДЛИ

    Кой хлопа в този късен час?
    - Аз хлопам, каза Финдли.
    Върви си, всички спят у нас.
    - Не всички, каза Финдли.
    Не зная как си се решил...
    - Реших се, каза Финдли.
    Ти май си нешо наумил.
    - Май нещо, каза Финдли.
    При тебе тебе ако дойда вън...
    - Ела де, каза Финдли.
    Нощта ще минеме без сън.
    - Ще минем, каза Финдли.
    При мен да дойдеш, току виж...
    - Да дойда, каза Финдли.
    До утре ти ще престоиш.
    - До утре, каза Финдли.
    Ще ти отворя, ала чуй...
    - Отваряй, каза Финдли.
    Ни дума никому за туй...
    - Ни дума, каза Финдли.


    и разбира се в оригинал :

    Wha Is That At My Bower-Door /1783

    “Wha is that at my bower-door?”
    “O wha is it but Findlay!”
    “Then gae your gate, ye’se nae be here:”
    “Indeed maun I,” quo’ Findlay;
    “What mak’ ye, sae like a thief?”
    “O come and see,” quo’ Findlay;
    “Before the morn ye’ll work mischief:”
    “Indeed will I,” quo’ Findlay.

    “Gif I rise and let you in”-
    “Let me in,” quo’ Findlay;
    “Ye’ll keep me waukin wi’ your din;”
    “Indeed will I,” quo’ Findlay;
    “In my bower if ye should stay”-
    “Let me stay,” quo’ Findlay;
    “I fear ye’ll bide till break o’ day;”
    “Indeed will I,” quo’ Findlay.

    “Here this night if ye remain”-
    “I’ll remain,” quo’ Findlay;
    “I dread ye’ll learn the gate again;”
    “Indeed will I,” quo’ Findlay.
    “What may pass within this bower”-
    “Let it pass,” quo’ Findlay;
    “Ye maun conceal till your last hour:”
    “Indeed will I,” quo’ Findlay.

    ***

    Старата любов

    Кога и кой ще измени
    на старата любов?
    На миналите златни дни
    и старата любов?

    За старата любов -
    докрай!
    За миналите дни!
    Ти чаша нежност ми подай
    за миналите дни!

    Със тебе пихме от дъха
    на тия равнини.
    И с тебе двама към върха
    вървяхме дълги дни.

    Преминахме ний длан във длан
    реки и планини.
    И раздели ни океан
    след тия златни дни.

    Но пак сме днес със теб ведно.
    Ръката ми хвани.
    Налей от старото вино
    за миналите дни.

    Налей и чашите не брой.
    Догоре ги пълни.
    Да пием с тебе, друже мой,
    за миналите дни.

    За старата любов -
    докрай!
    За миналите дни!
    Ти чаша нежност ми подай
    за миналите дни!

    ***

    На един ковач

    След дълъг полет Аполон
    веднъж от небесата
    с Пегас, крилатия си кон,
    се спуснал на земята.


    Пегас не бил добър пешак:
    подхлъзнал се по склона,
    закуцал и провлякъл крак
    за скръб на Аполона.

    В ковачницата на Вулкан
    закарал го ездача
    и своя кон неподкован
    оставил на ковача.

    Ковача цял се изпотил,
    но подковал жребеца.
    За този труд му заплатил
    с един сонет певеца.

    Ковачо, виждаш, Аполон
    е плащал със сонети.
    Ще подковеш ли моя кон
    за тези ми куплети?

    ***

    В цъфналата ръж

    Идейки си запъхтяна
    вечерта веднъж,
    Джени вир-водица стана
    в цъфналата ръж.


    Джени зъзне цяла, Джени
    пламва изведнъж.
    Бърза, мокра да колени,
    в цъфналата ръж.

    Ако някой срещне някой
    в цъфналата ръж
    и целуне този някой
    някого веднъж,


    то нима ще знае всякой
    де, кога веднъж
    някога целувал някой
    в цъфналата ръж?


    Превод: Владимир Свинтила

    ***


    http://youtube.com/watch?v=Vtp4adNTP0Y

    ника ми

    http://youtube.com/watch?v=02lCSqCPsZ4
    http://youtube.com/watch?v=ulWXvzL6nuA

    и текста на песента (щото тая песен, никой не е пее докрая) :
    http://en.wikipedia.org/wiki/Drunken_Sailor

      В момента е: 24.11.17 14:05