BULGARIA

    Съблечена от себе си/продължение от поредицата/

    Share

    cefules
    Автор
    Автор

    Брой мнения : 75
    Registration date : 07.09.2007

    Съблечена от себе си/продължение от поредицата/

    Писане by cefules on 23.10.07 13:08

    В началото заспалите части по кожата й са колкото лунички, като опръскана с дъжд от сън е. Постепенно се разливат, напомнят на блата с блуждаещи огньове от разкъсани съновидения. Поглъщат я бавно. Потъва в тях, лицето е учудено, устните разтворени. Клепачите спуснати като при целувка. Съзнанието й се носи над блатата. Заспива малко след кожата. Книгата й се плъзга от ръката. Пада.
    Креслото е вече люлка от люляци.
    След книгата пада нощницата. Не носи нощница, но пада нощница.
    След нея перушината. Прозрачната, невидимата. Сега е златиста. Сипе се и се стели като капещи листа. Пази от хлад душата й. Такъв е живота. Трябват защитите. Хладно е когато си буден.
    Чуват се крясъци навън. За миг леко вдига клепачи, но не се е събудила.
    Сърцето й се е преобърнало. Пулсът ускорил, но не се е събудила. Костите й потичат, восъчни са вече. Восъчни реки по които се носят с кану изписани с боите на войната лица на близки и далечни спомени. Мускулите са им издути. Кожите обгорели от пурпурното слънце. Чува се водопад. Летят право към него.
    Катурва се тежка капка пот между гърдите й. Лъкатуши като език надолу.
    Падат сетните задръжки до книгата, нощницата и перушината.
    Къса се тънкото златно синджирче на което виси тежкият медал на паметта. Катурва се с дрънчене.
    Съблечена е от себе си.
    Още има полепнали паяжини умора......

    Целият разказ:

    http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=125048

      В момента е: 22.06.18 0:29