В два и половина след полунощ входовете се отварят. Намира се на ъгъла между търговската улица и първата пряка към магистралата на вечността. Сещате се, нали? Сградата на банката с каменният орел на покрива. Е, точно пред нея. Тротоарът изскърцва. Завърта се. Механизмът изглежда е много древен, но явно ефикасен и устойчив на времето. Плочките се сгъват надолу, завърта се като тирбушон вито стълбище. С щракане се намества и спира да се върти. Тръгваш надолу по стълбите. Чува се музика. Кръчмарска, веселяшка. Душата троши чаши и чинии, смее се и щрака с пръсти, още преди да си слязъл. Обслужват те момичета – къртици. Очите им са закърнели. От десетки поколения никой от предците им не е излизал от ъндърграунда. Блестящи са. Нямат представа за това. Не знаят колко красива е външността им. Нямат представа какво е красива външност. Като в танц се движат, обслужват и се отдават. Включени са изглежда в консумацията, но и влюбени във всеки клиент. Смеят се много сладко. Могат да говорят без прекъсване, да мълчат като ледници, да звънят като река гласовете им или да пищят като падащи бомби. Веят се русите им коси, ухаят и възбуждат. Излъчват своя светлина. Разгръщат се ефирните им дрехи. Гърди откриват, дълги бедра, покрит с мъх храм на сладостите. Сядат между клиентите.
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=122619
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=122619