Правим всякакви дрехи и кожи. Произвеждаме сърца тип параклиси, подкови, птици прелетни и домашни, разрешени или забранени за обстрел. Мозъчни гънки произвеждаме, дупета с различни форми. Тухли четворки от пресована прах на мъртви мъдреци. С дупки или без дупки. Дупките са за да се прокара въжето за онзи който иска да върже тухлата на врата си и да скочи във Вълнолома на илюзиите. Нещо като спорт е, има си и ежегодно състезание. Десет процента от куражлиите успяват да изплуват. Тежки са тези тухли. Дъното на Вълнолома на илюзиите е покрито със скелети. Имаше люти дебати за забрана на състезанието, но утихнаха. То не носи само на нас печалба, градчето край вълнолома беше западнало, сега са доста имотни хората, забогатели предимно от туризъм. Работата за мен е всичко. Притежавам шестдесет процента дялово участие от фабриката. Произвеждаме литературни шедьоври и гении. Музи фатални и иреални. Сребърни куршуми и дрънкулки. Имам осемстотин секретарки, знам им наизуст личните данни. Уволнява се една всеки месец. Това е част от играта. Всички са еднакво кадърни, но се разиграва кариерата им на рулетка. Това е за поддържане на тонуса чрез вдигнатият адреналин. Има клауза в договора която разрешава това. Няма сърдити, но самоубийства има. Произвеждаме мляко на пегаси и кентаври. На прах е и се разтваря само в Циганин*. Купува се, а това, че никой не е видял пегаси или кентаври е проблем на човечеството, не наш. Терористите които взривяват от време на време някой цех, работят на щат при нас. Към отдел „Връзки с обществеността”......
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=123517
Целият разказ:
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=123517