BULGARIA

    разказ: Детекторът на лъжата

    Share

    cefules
    Автор
    Автор

    Брой мнения : 75
    Registration date : 07.09.2007

    разказ: Детекторът на лъжата

    Писане by cefules on 13.10.07 10:37

    Кажеш ли й истината, омръзваш й преди второто изречение. Опиташ ли се, да я излъжеш, не става. Боледуваше от това, оплаква ми се, а аз не мога да я утеша. Казвам й, че е високомерна принцеса. Тя пребледнява, очите й стават пропасти, тъга се чете в тях. Тъга и отчаяние. Всъщност не е лошо момиче. Най-добрата ми приятелка е. Двете с нея, как да кажа, разбираме се прекрасно. Тя ме спасява от грешки, аз не мога да й помогна. Казва ми кой се опитва да ме излъже, веднага ми казва. Целувам я по двете бузки. Неочаквано изпитвам желание да съм мъж при тази близост. Боя се да не усети, а може би е усетила. Изпитвах страх, че чете мисли, но уверих се, че чак до там способностите й не се простират. Просто познаваше лъжата. Сигурно ще направи кариера, но не й беше до кариера. Изпадаше в депресии. Искаше да бъде обичана, но в такива красавици като нея мъжете не се влюбват току – така, а просто полудяват. И говорят глупости, не се държат естествено. Искат да бъдат повече от това което са. Тя е метър и осемдесет и два, руса като слънчоглед, почти толкова стройна. Върви като, че ли вятъра я е хванал през кръста и танцува с нея, вие страстни фигури, тя дори не съзнава, че е в ръцете му. Отдала му се е, прави с тялото й чудеса. Циците й любопитни извънземни с вирнати нослета. Смее се често. И мен побърква. Смее се, дори в това си лошо настроение. Звънък е смеха й. Тракат токчетата й в ритъм със свой характер. Еротичен, разюздан. Полата й винаги къса. Прималява ми като я гледам.

    Целият разказ:

    http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=120614

      В момента е: 21.05.18 23:23