разказ: Килърът и кучката

Разпуснах леко възела на вратовръзката. Постлах си, за да не си цапам сакото. Отворих калъфа, сглобих снайпера. Подсвирквах си „Стълба към небето”, неусетно минах на „Юлско утро”, а после на „Един” на „Металика”, казват ми, че съм обичал старите парчета от снобизъм. Все ми е тая. Харесва ми. И старите парчета, и снобизма ми. Денят е прекрасен. Видимостта кристална, но не тя радва душата ми. Има магия във въздуха. Еротично витаене. Дух поетичен – дух сладостен. Имам си млада виртуална приятелка. Като дъщеря ми е. Кара ме да се радвам на живота. Иначе съм скучен и ми е скучно. Трябва да си сменя този оптичен мерник. Секс правя само за разпущане. Нещо като издухване на ноздри е. Любовта е друго. Тя е бряг на който стъпиш ли, оказва се гръб на огромна костенурка, а тя се пробужда, гмурка се. Осем и петнадесет, кучката излиза в осем и двадесет и пет.........

Целият разказ е тук:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=115042