Намерих едно старо мое произведение от преди време, когато понаписвах някой друг ред. Намерих го именно в златният фонд на БНТ Та текста е стар, а поправката му и разнообразяването му са нови.
Време за почивка
Беше малко след обяд на 12 Април. Изведнъж захладня, хората по улиците се завиха нежно с ръце. Блуждаеща двойка се бяха притиснали в опит да намерят топлината. Задуха силен вятър. Всички премръзваха и бързаха да достигнат целта си. Двойката се скри под едно навесче, построено незнайко кога, защо и от кого, важното беше че пази. Лицата на хората бяха слисани, когато заваля и градушка. Тъмни облаци закриха греещото слънце. Дъждът и гръмотевиците сякаш се бяха наговорили да се стоварят едновременно, върху главите на бедните хора. Капките бяха големи и сочни като сливи. Градушката намаля и спря. На нейно място белите си снежинки стовари снегът. Появи се луната. И звездите осеяха небето с красотата си след появата и. Слънцето се промежди между отиващите си облаци. Нашата двойка бяха удивени. Знаеха, че не само не могът да се виждат ясно едновременно и двете космически тела, но и луната сега трябваше да бъде някаде от другата страна на майката Земя.
Изведнъж, сякаш на забързан каданс небето се проясни, луната се скри, звездите я последваха, спря всичко що валеше. Катеричките на съседното дърво излязоха от хралупите си, хората не се поколебаха да направят същото. С несигурни крачки пристъпваха напред, газейки листа, лед, сняг и локви. Оглеждаха се. Младото момче освободи от покровителсктата си прегръдка симпатичното момиче. И те пръстъпиха напред, огледаха се. Тревата бе като нова, следите от бедствията се изтекоха още набързо в попринцип неработещата канализация. Всички бяха удивени, беше страхотен пролетен ден, нямаше и следа от бедствията, освем по лицата на хората. Все едно нищо не се бе случило.
Беше време за обедната следобедната почивка на Господ Бог!
Време за почивка
Беше малко след обяд на 12 Април. Изведнъж захладня, хората по улиците се завиха нежно с ръце. Блуждаеща двойка се бяха притиснали в опит да намерят топлината. Задуха силен вятър. Всички премръзваха и бързаха да достигнат целта си. Двойката се скри под едно навесче, построено незнайко кога, защо и от кого, важното беше че пази. Лицата на хората бяха слисани, когато заваля и градушка. Тъмни облаци закриха греещото слънце. Дъждът и гръмотевиците сякаш се бяха наговорили да се стоварят едновременно, върху главите на бедните хора. Капките бяха големи и сочни като сливи. Градушката намаля и спря. На нейно място белите си снежинки стовари снегът. Появи се луната. И звездите осеяха небето с красотата си след появата и. Слънцето се промежди между отиващите си облаци. Нашата двойка бяха удивени. Знаеха, че не само не могът да се виждат ясно едновременно и двете космически тела, но и луната сега трябваше да бъде някаде от другата страна на майката Земя.
Изведнъж, сякаш на забързан каданс небето се проясни, луната се скри, звездите я последваха, спря всичко що валеше. Катеричките на съседното дърво излязоха от хралупите си, хората не се поколебаха да направят същото. С несигурни крачки пристъпваха напред, газейки листа, лед, сняг и локви. Оглеждаха се. Младото момче освободи от покровителсктата си прегръдка симпатичното момиче. И те пръстъпиха напред, огледаха се. Тревата бе като нова, следите от бедствията се изтекоха още набързо в попринцип неработещата канализация. Всички бяха удивени, беше страхотен пролетен ден, нямаше и следа от бедствията, освем по лицата на хората. Все едно нищо не се бе случило.
Беше време за обедната следобедната почивка на Господ Бог!
Последната промяна е направена от на 17.09.07 23:50; мнението е било променяно общо 1 път