Хайтов за комунизма

Заглавие: Хайтов за комунизма 23.10.07 15:31

ВЕТРОВЕ СЯХМЕ, ЗА ДА ЖЪНЕМ БУРИ

Според Николай Хайтов драмата на българското отродяване започва с постепенното унищожаване
на моралния кодекс, създаван в продължение на векове. Закърняването на любознателността и
работливостта, размиването на границата между добро и зло, превръщането на двуличието в
инстинктивен рефлекс, "оварваряването" на нравите и моралната деградация са знаковите
прояви на този процес. Потискането на религиозните норми и религиозния морал,
на християнската душевност унищожава нравствените задръжки и отприщва човешките инстинкти,
ликвидирайки страха от опозоряване и осрамотяване, страха от възмездие. Значението на
религията за Николай Хайтов е в простите думи на един прабългарски надпис: "Ние вярвахме на
византийците, те ни сториха зло, но Бог вижда". С други думи, докато човек се съобразява с
Божията воля, човещината е човещина и злите нагони - потиснати.
Корените на този нравствен срив авторът открива в настъпилата през втората половина на XX
век подмяна на общочовешките, християнските ценности с класово-партийни, в неутрализирането
на облагородяащото влияние на църквата, както и в подмяната на култа към Отечеството с култа
към Комунистическата партия и СССР. Тяхното срутване след 1989г. води до образуване на
духовен вакуум, съпроводен с отпадането на всякакви граници, до непризнаването на друг Бог
освен парата и превръщането на човек в нейно бледо отражение.

(Това е от книгата на Ивайло Христов "Последната битка на Николай Хайтов")

Гост

Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат, може би и да получат място в историята.